Маркировка на уплътнението между главата на цилиндъра и картера на двигателя
1 – номер на част; 2 – код; 3 – броят на отворите показва допустимото превишение на буталото над повърхността на блока
Устройството е подобно на това на двигателя 1,6-55 kW.
Свързващите пръти са изработени от стоманени изковки. Горното око е снабдено с бронзова втулка. Долното око е отделно и в него са поставени вложки от три слоя метал. Правилното относително положение на свързващия прът и неговата долна част на ухото се обозначава чрез щанцоване отстрани (виж обозначението B на фиг. Монтажен райбер на биела и бутало), принадлежността на свързващия прът към цилиндъра се обозначава с броя на ударите по повърхността на свързващия прът и долното ухо (A). Мотовилките се разделят на групи по 75 g всяка и се проверяват за паралелност на двете очи.
Буталата са изработени от отливки от леки сплави (Al, Si, Cu, Ni, Mg). Има два уплътнителни пръстена и един пръстен за скрепиране на маслото в три канала на всяко бутало. Всички пръстени се събират с надпис TOR нагоре. Позицията на сглобяване и разположението на цилиндъра са посочени от вътрешната страна на буталото.
Буталата са разделени на групи според толеранса на теглото и диаметъра. Точно както цилиндрите могат да се шлифоват до 2 пъти, буталата могат да се шлифоват до 2 пъти.
Буталните щифтове са стоманени, кухи, външен диаметър 17 мм, релефен отвор – 10 мм. Щифтовете се движат свободно в ушите на биелите и буталата. Те са предотвратени от изпадане от еластични пръстени, захванати в жлебовете на буталата. При сглобяване на бутала и биели е необходимо да се контролира положението на буталата в горната мъртва точка. В зависимост от превишението на буталото над горния ръб на цилиндъра се избира дебелината на уплътнението за главата на цилиндъра. Уплътнението между цилиндровата глава и картера е метално, профилирано, покрито от двете страни с тънък слой пластмаса. Предлага се в три дебелини и е маркиран с дупка или прорез по ръба.