Повечето изпускателни системи се състоят от две части.
Първо, бих искал да запозная читателите подробно с катализаторите, използвани в бензиновите двигатели.
Инсталацията, наречена просто катализатор, не е съвсем правилно и точно наречена регулируем катализатор или катализатор с тройно действие. Нито едно от дадените имена не разкрива напълно неговия начин на действие. Нарича се тройно действие, защото унищожава три вредни компонента. Чрез химични реакции той променя вредните компоненти в отработените газове в безвредни химични съединения или елементи. Настъпва промяна в CO (въглероден окис), O2 (кислород) и NOx (азотен диоксид) на CO ₂ (въглероден диоксид), N₂ (азот) и H2O (вода). Реакциите протичат само в присъствието на благородни метали (платина, паладий и родий), имащи каталитичен ефект в химичен процес. В същото време е необходима висока температура.
За да се осигури висока ефективност, споменатите метали трябва да имат възможно най-голяма повърхност. Най-често техният носител е керамичен монолит или метален носител с канали. Това постига голяма площ от много десетки квадратни метра.
Ако в изпускателния тракт е монтиран катализатор, не може да се използва оловен бензин, тъй като продуктите, които се образуват при изгаряне на гориво с олово, покриват относително бързо активния слой на катализатора и по този начин го деактивират. По същия начин, неизгорялото гориво в двигателя може да се запали близо до катализатора и да го разтопи, или натрупаното там гориво може да експлодира и да унищожи катализатора. Затова задължителното условие трябва да е горивото да гори само в двигателя. Следователно двигателят не може да бъде стартиран чрез повдигане на автомобила на крик или бутане.
Катализаторът трябва да бъде екраниран от страната на пода и шасито.
[Материалът е достъпен на уебсайта: SkodaBook]
Катализаторът е неразделна част от електронно контролираната система за впръскване и запалване. Електрониката работи, като получава информация от няколко сензора (например температура и налягане на входящия въздух, обороти на двигателя, температура на охлаждащата течност и други). Един от сензорите е сензорът за съдържание на кислород или ламбда сондата. Той и цялата група други сензори и изпълнителни механизми имат освен всичко друго за задача да поддържат такъв режим на работа на двигателя, че съотношението на въздуха и горивото приблизително да съответства на оптималната стойност, т.е. така че има 14,7 части въздух за всяка една част гориво.